„ГОРСТЬ ГЛУХИХ ДЕРЕВЕНЬ”
Анатолий Жариков
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ШЕПА БЕЗЛЮДНИ СЕЛА
Край наш обезлюден,
безпределно небе мътно-сиво,
птици в черно, безжизнен ден,
изоставена житна нива.
Скучен вятър, трева,
път към чужди места зареян,
все от нещо боли ни глава,
но някак живеем.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анатолий Жариков
ГОРСТЬ ГЛУХИХ ДЕРЕВЕНЬ
Горсть глухих деревень,
бесконечнеое тусклое небо,
птицы в чёрном, такой же день,
заржавелое поле хлеба.
Скучный ветер, трава,
уходящий в чужое путь,
и о чём-то гудит голова,
и живём как-нибудь.
---------------
Руският и украински поет, журналист и преводач Анатолий Жариков (Анатолий Фёдорович Иванов/ Жариков) е роден на 11 декември 1945 г. в гр. Донецк. Израства в гр. Дружковка. Завършва филологическия факултет при Донецкия държавен университет. Публикува поезия и преводи в литературни издания като сп. „Донбасс”, в. „Марiнська нива”, сборници и алманаси. Превежда поезия от славянски езици. След 1978 г. работи като стилов редактор в гр. Маринка, близо до Донецк. Ръководител е на районното литературно обединение „Колос”. Автор е на стихосбирките „Инфлуэнца” (2015 г.), „Завтра будет вчера” (2016 г.) и „Спираль бабочки” (2017 г.). Живее в гр. Високи, Харковска област в Украйна.